България с най-много пропуски в управлението на отпадъците

Нов доклад относно начина, по който държавите членки управляват битовите отпадъци, разкрива фрапантни различия в ЕС. В доклада 27-те държави членки са класирани по 18 критерия, като се използват зелени, оранжеви и червени флагчета за области като общо количество на рециклираните отпадъци, цена на обезвреждането на отпадъците, нарушения на европейското законодателство. Крайното класиране е част от провеждащо се в момента проучване, което ще помогне на държавите членки да подобрят своите постижения в областта на управлението на отпадъци. Начело на таблицата стоят Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция, като нито една от тях не е с повече от 2 червени флагчета.Цветовата гама обаче се променя в противоположния край на таблицата, където зелените флагчета са рядкост.

Комисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник заяви: „Картината, която очертава това изследване, потвърждава моите силни опасения. Много държави членки продължават да изхвърлят в депа огромни количества битови отпадъци — най-лошият вариант за управление на отпадъци, въпреки наличието на по-добри алтернативи и на структурни фондове, които са на разположение за финансирането им. Изхвърлят се ценни ресурси, губят се потенциални икономически ползи, не се създават работни места в сектора на управлението на отпадъци, нанасят се щети на човешкото здраве и на околната среда. Такава позиция трудно може да се отстоява при настоящите икономически обстоятелства“.

Държавите членки с най-големи пропуски в прилагането са България, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Румъния и Словакия. Пропуските включват лоши или никакви политики за предотвратяване на образуването (генерирането) на отпадъци, липса на стимули за отклоняване на отпадъците от депата и неподходяща инфраструктура във връзка с отпадъците. Голямата зависимост от заравянето означава, че по-добри варианти за управление на отпадъците, като например повторната употреба и рециклирането, са системно подценявани. Перспективата съответно е лоша.

За разлика от тях Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция разполагат с всеобхватни системи за събиране на отпадъци и само 5 % от отпадъците отиват в депа. Те имат добре развити системи за преработка на отпадъци, достатъчен преработвателен капацитет и се справят добре с биоразградимите отпадъци. Обикновено те съчетават правни, административни и икономически инструменти, за да постигнат добри резултати в своята политика за управление на отпадъците.

Редица държави членки отбелязаха бърз напредък — от голяма зависимост от депониране на отпадъци до почти пълно отпадане на необходимостта от използването на този метод. Но дори и държавите с най-големи успехи в областта на управлението на отпадъци са изправени пред редица предизвикателства, като например по-добро предотвратяване на изхвърляне на отпадъци, както и проблема със свръхкапацитета на инсталациите за изгаряне, който може да ограничи рециклирането и да изисква внос на отпадъци за захранването на тези инсталации.

СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

Комисията използва доклада за подготвянето на пътни карти за десетте държави членки с най-лоши резултати. Те ще бъдат обсъдени с националните власти на двустранни семинари през есента, като първият от тях е в Прага на 19 септември. Пътните карти ще помогнат за разпространяването на най-добрите практики и ще съдържат специфични за всяка държава препоръки за начините за подобряване на управлението на отпадъци, като се използват икономически, правни и административни инструменти

Комисията търси начини за използването на структурните фондове на ЕС, като се поставя по-голям акцент върху целите на ЕС в областта на управлението на отпадъци. Предложената Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. ще гарантира, че парите на ЕС се инвестират в проекти в областта на управлението на отпадъци само ако са предварително изпълнени някои условия, включително разработване на планове за управление на отпадъци в съответствие с Рамковата директива за отпадъците и с категоризацията на отпадъците, като се дава предимство на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането пред изгарянето с енергийно оползотворяване, а заравянето и изгарянето без енергийно оползотворяване останат крайна мярка.

Контекст

В неотдавнашно проучване, направено за Европейската комисия се посочва, че пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците би довело до спестяването на 72 млрд. EUR годишно, увеличаване на годишния оборот на сектора на управление и рециклиране на отпадъците с 42 млрд. EUR и създаването на над 400 000 работни места за периода до 2020 г. (за повече подробности натиснете тук)

За повече информация:

За доклада за прегледа, вж.:

http://ec.europa.eu/environment/waste/studies/pdf/Screening_report.pdf (таблицата с резултатите е цветна и се намира на стр. 41)

За повече изследвания в областта на управлението на отпадъци вижте:

http://ec.europa.eu/environment/waste/studies/index.htm and

Център на Евростат за данни за околната среда и отпадъците:

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/waste/introduction

Уебсайт на Комисията за управлението на отпадъци:

http://ec.europa.eu/environment/waste/index.htm

Съобщение за медиите за екологосъобразен растеж

IP/12/18

Съобщение за медиите относно икономическите инструменти:

IP/12/369

Бележки по таблицата:

Оценка

0 означава червено флагче, 1 оранжево флагче , 2 – зелено флагче, т.е. колкото повече са точките, толкова по-добре. Тъй като критерии 1.3, 1.4 и 1.5 са свързани с реалните показатели на държавите членки в смисъл на постигнати вече резултати, те се удвояват (D) при изчисляването на оценката.

Пълно наименование на критериите

1.1. Равнище на отделянето на генерирането на битови отпадъци от крайните потребителски разходи на домакинствата

1.2. Наличие на собствена програма за предотвратяване на генерирането на отпадъци, или друга програма в плана за управление на отпадъци, или други (екологични) програми

1.3. Количество на рециклираните битови отпадъци (рециклиране на материали и други форми на рециклиране, включително компостиране)

1.4. Количество на оползотворените битови отпадъци (енергийно оползотворяване)

1.5. Количество на депонираните отпадъци (депонирани във или на земя и изгорени без енергийно оползотворяване)

1.6. Разработване на рециклиране на битови отпадъци (рециклиране на материали и други форми на рециклиране, включително компостиране)

2.1. Наличие на национална забрана/ограничения за депонирането на битови отпадъци в депа

2.2. Обща обичайна такса за депониране на битови отпадъци в депа

2.3. Наличие на системи за плащане при изхвърляне за битовите отпадъци (pay-as-you-throw — PAYT)

3.1. Достъп до услуги за събиране на отпадъци що се отнася за битовите отпадъци

3.2. Наличен капацитет за обработка за битови отпадъци в съответствие със законодателството на ЕС в областта на отпадъците (включително депониране и изгаряне)

3.3. Прогнози за генериране на битови отпадъци и преработвателен капацитет в плана за управление на отпадъци (ПУО)

3.4. Наличие и качество на прогнозирането на генерирането на битови отпадъци и преработка в плана за управление на отпадъци

3.5. Съответствие на депата за безопасни отпадъци с Директивата относно депонирането (ДОД)

4.1. Изпълнение на целите на Директивата относно депонирането (ДОД), свързани с биоразградимите битови отпадъци, които отиват в депа

4.2. Дял на биоразградимите битови отпадъци, които отиват в депа

5.1. Брой на процедурите за нарушения — Рамкова директива за отпадъците (РДО) и Директива относно депонирането (ДОД)

5.2. Брой на съдебните дела — Рамкова директива за отпадъците и Директива относно депонирането (ДОД)