31 октомври - 10.30 часа пред МОСВ
31 октомври - 11.30 часа пред Министерство на здравеопазването
Сдружение „ДЕН” обяви 31 октомври за Ден на правото ни на здраве и чиста
околна среда. На този ден преди година десетки екомислещи граждани от цялата
страна организираха протестен митинг в столицата срещу политиката на
Министерство на околната средаи водите със слоган „Три години корупция,
конфликт на интереси и пропиляване на евросредства в екологичната
администрация”.
През 2013 г. гражданската протестна акция се провежда пред МОСВ и
Министерството на здравеопазването, като основната й цел е възстановяването на
законовия регламент за отстояния на опасни производства от жилищни сгради,
например: Фабрика за хлор на фирма Континвест в Ямбол; оръжейна база на
Берета-трейдинг край Лозенец; незаконно сметище на община Ямбол в землище на
община Тунджа; кариера за строителни матиали край Малко Шарково; медодобивен
комбинат”Аурубис”- Пирдоп; златодобивна мина в Челопеч на Дънди прешъс металс;
златодобивна мина в Крумовград на Болкан минерал майнинг; Сметище за строителни
отпадъци в Малинова долина на Главболгарстрой; медна мина и хвостохранилище в
Издремец, гара Бов; златна мина и хвостохранилище Чипровци; хвостохранилище с
тежки метали Бенковски-2 на фирма Елаците мед; геоложко проучване на Геотехмин
във вододайната зона на Златица; кариери за строителни материали в Студена на
фирма Хидрострой и много други/.
Сдружение „ДЕН” инициира още миналата година гражданската инициатива за
промяна на сегашните наредби на МОСВ и МЗ, която е подкрепена от граждански и
неправителствени организации от цялата страна. Конкретните мотиви:
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, в България се увеличават случаите на злокачествени заболявания.
През 2011 г. броят на болните е 264 739 души, в т.ч. новооткрити 32 969 души.
Като основна причина за онкологичните заболявания Световната здравна организация определя концентрацията във въздуха на токсични вещества
/тежки метали, летливи органични съединения, ароматни въглеводороди и т.н./.
Проучване на СЗО сочи също, че годишно 2,4 милиона души умират преждевременно
вследствие на излагане на фини прахови частици.
Не по-малък е проблемът и с алергичните и респираторните
заболявания, които също са вследствие на лошата селищна среда. На Министерство
на здравеопазването са данните, че близо 60 % от децата в България
страдат от дихателни заболявания.
Гражданските и неправителствените организации считат, че
извършваният от органите за държавен здравен контрол скрининг върху
инвестиционните проекти и проектните предложения е част от програмата за
превенция на тези заболявания.
С последната редакция на Наредба № 36 от 17 май 2011 г. се регламентира задължението на органите на
държавния здравен контрол да извършват оценка на съответствието със здравните
изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки по искане на
физически или юридически лица, да участват в процедурите и вземането на решение
по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда и да
съгласуват устройствени схеми, общи и подробни устройствени планове. Но
нито в текстовете на Наредба № 36, нито в
приложенията, са посочени конкретни указания за здравни изисквания и прагове
или критерии, на които трябва да отговарят съответните инвестиционни проекти и
проектни разработки. Не са разработени и допълнителни указания от страна на
Министерството на здравеопазването към районните здравни инспекции във връзка с
вменените им задължения.
По тази причина е налице противоречива практика по отношение на
издаването на здравни заключения от страна на РЗИ по идентични по своя характер
инвестиционни проекти и проектни разработки. Най-смущаващото, обаче, е, че
липсата на регламентирани ясни прагове или критерии за здравни изисквания създава
сериозен риск за увреждане здравето на хора в районите, в които се реализират
тези инвестиционни проекти и проектни разработки.
Единствените прагове или критерии с посочване на конкретни
хигиенно-защитни зони, бяха регламентирани в Наредба 7 за хигиенните изисквания
за здрава селищна среда, която обаче беше отменена с изменението и допълнението
на Наредба 36 на 17
май 2011 г. С нейната автоматична отмяна, без
реално широко обществено обсъждане и консултации между заинтересуваните
ведомства, автоматично отпаднаха и тези единствени регламентирани критерии за
здравни изисквания, свързани с отстоянието на обектите по различните видове
производствени дейности предвид степента
на въздействие върху околната среда, с оглед на
които органите за държавен здравен контрол даваха мотивирани здравни
заключения за конкретните инвестиционни проекти.
В момента инвеститорите получават безпроблемно разрешения за
реализация на инвестиционни проекти, дори и за опасни производства, тъй като
липсва конкретна методика и регламентирани здравни изисквания, по които
органите на държавния здравен контрол да извършват превантивни замервания на
здравния риск.
Такива бяха и мотивите на д-р Ангел Кунчев от Министерството
на здравеопазването, когато предложи отмяната на Наредба 7 – облекчаване на
административната тежест за бизнеса.
Здравният риск се установява впоследствие – когато започне
реалното замърсяване на въздуха, почвата, водата, респективно, когато има
реални щети върху здравето на хората. От това губят всички – и самите
инвеститори, и хората, и държавата.