31 октомври - Ден на правото ни на здраве и чиста околна среда

31 октомври - 10.30 часа пред МОСВ
31 октомври - 11.30 часа пред Министерство на здравеопазването

Сдружение „ДЕН” обяви 31 октомври за Ден на правото ни на здраве и чиста околна среда. На този ден преди година десетки екомислещи граждани от цялата страна организираха протестен митинг в столицата срещу политиката на Министерство на околната средаи водите със слоган „Три години корупция, конфликт на интереси и пропиляване на евросредства в екологичната администрация”. 

През 2013 г. гражданската протестна акция се провежда пред МОСВ и Министерството на здравеопазването, като основната й цел е възстановяването на законовия регламент за отстояния на опасни производства от жилищни сгради, например: Фабрика за хлор на фирма Континвест в Ямбол; оръжейна база на Берета-трейдинг край Лозенец; незаконно сметище на община Ямбол в землище на община Тунджа; кариера за строителни матиали край Малко Шарково; медодобивен комбинат”Аурубис”- Пирдоп; златодобивна мина в Челопеч на Дънди прешъс металс; златодобивна мина в Крумовград на Болкан минерал майнинг; Сметище за строителни отпадъци в Малинова долина на Главболгарстрой; медна мина и хвостохранилище в Издремец, гара Бов; златна мина и хвостохранилище Чипровци; хвостохранилище с тежки метали Бенковски-2 на фирма Елаците мед; геоложко проучване на Геотехмин във вододайната зона на Златица; кариери за строителни материали в Студена на фирма Хидрострой и  много други/.  

Сдружение „ДЕН” инициира още миналата година гражданската инициатива за промяна на сегашните наредби на МОСВ и МЗ, която е подкрепена от граждански и неправителствени организации от цялата страна. Конкретните мотиви:

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, в България се увеличават случаите на злокачествени заболявания. През 2011 г. броят на болните е 264 739 души, в т.ч. новооткрити 32 969 души. Като основна причина за онкологичните заболявания Световната здравна организация определя концентрацията във въздуха на токсични вещества /тежки метали, летливи органични съединения, ароматни въглеводороди и т.н./. Проучване на СЗО сочи също, че годишно 2,4 милиона души умират преждевременно вследствие на излагане на фини прахови частици.

Не по-малък е проблемът и с алергичните и респираторните заболявания, които също са вследствие на лошата селищна среда. На Министерство на здравеопазването са данните, че близо 60 % от децата в България страдат от дихателни заболявания.

Гражданските и неправителствените организации считат, че извършваният от органите за държавен здравен контрол скрининг върху инвестиционните проекти и проектните предложения е част от програмата за превенция на тези заболявания.

С последната редакция на Наредба № 36 от 17 май 2011 г. се регламентира задължението на органите на държавния здравен контрол да извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки по искане на физически или юридически лица, да участват в процедурите и вземането на решение по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда и да съгласуват устройствени схеми, общи и подробни устройствени планове. Но нито в текстовете на Наредба № 36, нито в приложенията, са посочени конкретни указания за здравни изисквания и прагове или критерии, на които трябва да отговарят съответните инвестиционни проекти и проектни разработки. Не са разработени и допълнителни указания от страна на Министерството на здравеопазването към районните здравни инспекции във връзка с вменените им задължения.

По тази причина е налице противоречива практика по отношение на издаването на здравни заключения от страна на РЗИ по идентични по своя характер инвестиционни проекти и проектни разработки. Най-смущаващото, обаче, е, че липсата на регламентирани ясни прагове или критерии за здравни изисквания създава сериозен риск за увреждане здравето на хора в районите, в които се реализират тези инвестиционни проекти и проектни разработки.

Единствените прагове или критерии с посочване на конкретни хигиенно-защитни зони, бяха регламентирани в Наредба 7 за хигиенните изисквания за здрава селищна среда, която обаче беше отменена с изменението и допълнението на Наредба 36 на 17 май 2011 г. С нейната автоматична отмяна, без реално широко обществено обсъждане и консултации между заинтересуваните ведомства, автоматично отпаднаха и тези единствени регламентирани критерии за здравни изисквания, свързани с отстоянието на обектите по различните видове производствени дейности  предвид степента на въздействие върху околната среда, с оглед на  които органите за държавен здравен контрол даваха мотивирани здравни заключения за конкретните инвестиционни проекти.

В момента инвеститорите получават безпроблемно разрешения за реализация на инвестиционни проекти, дори и за опасни производства, тъй като липсва конкретна методика и регламентирани здравни изисквания, по които органите на държавния здравен контрол да извършват превантивни замервания на здравния риск.

Такива бяха и мотивите на д-р Ангел Кунчев от Министерството на здравеопазването, когато предложи отмяната на Наредба 7 – облекчаване на административната тежест за бизнеса.

Здравният риск се установява впоследствие – когато започне реалното замърсяване на въздуха, почвата, водата, респективно, когато има реални щети върху здравето на хората. От това губят всички – и самите инвеститори, и хората, и държавата.