С настоящото изцяло подкрепяме Становището на сдружение „За Земята”
относно Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. – версия от м.
юни 2014 г. и допълваме следните мотивирани забележки по предложения за
съгласуване проект:
Проектът за Национален план за управление на отпадъците въобще не е съобразен с
основните цели в европейското екологично право в Сектор "Отпадъци" и
се основава на нереални анализи на съществуващата ситуация, поради което не
предвижда и целесъобразни и резултатни мерки за постигане на ефективно
използване на ресурсите и устойчиво управление на отпадъците.
ОСНОВНИ
ЗАБЕЛЕЖКИ ПО АНАЛИЗИТЕ И ПРОЕКТА НА ПЛАНА:
В препоръките към Анализа за състоянието
и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на
територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект
на трансграничен превоз от или до националната територия, е предвиден
„ежемесечен контрол от страна на РИОСВ за прилагане от общините и от
търговските обекти и други административни сгради на изискването на ЗУО за
въвеждането на разделното събиране на отпадъците от хартия и картон, пластмаса,
метал и стъкло (включително от опаковки) от търговските обекти, хотели,
административни и други подобни сгради и предаването им на организациите по
оползотворяване или други лица, които имат разрешение за дейността”. Независимо, че тази промяна в закона беше
въведена с активния натиск от самите организации по оползотворяване, тя не е
съобразена с техния капацитет и ресурс. В момента част от търговските обекти
имат проформа договори с такива организации, за да си спестят глобата, но
реално самите ООпО отказват да им събират отпадъците от хартия и картон,
пластмаса, метал и стъкло (включително от опаковки). В предложения ни проект за
Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 също не са предвидени
конкретни ефективни мерки за постигане на тези цели. Убедени сме, че резултат
ще бъде постигнат, ако бъдат включени нашите препоръки на общини, фирми и НПО
да бъде дадена възможност да разкрият пунктове за изкупуване на този вид
отпадъци. Самите граждани ще бъдат стимулирани да продават в тези пунктове
своите отпадъци и така да намалят отпадъците за депониране, съответно своята
такса смет.
Посоченото в Анализ на съществуващите
схеми за събиране на отпадъци и прилагане на принципите „Разширена отговорност на производителя” и „Замърсителят
плаща”, икономически инструменти и стимули изискване до средата на 2014 г. да
бъдат осигурени площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани
отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци от
бита и от ремонтна дейност на домакинствата и др.отпадъци във всички населени
места с население над 10 000 жители на територията на общината, все още не е
изпълнено. По данни на ГРАО към днешна дата в общо 174 общини няма нито едно населено място, което е с над
10 000 жители и съответно кметовете им няма да направят нищо за
отреждане на площадки за едрогабаритни отпадъци дори и през следващите 3-4
години. Девет Регионални
сдружения за управление на отпадъците - Созопол, Бяла (област Русе), Оряхово,
Горна Малина, Доспат, Мадан и РСУО от една община – Рудозем, Антоново и Малко
Търново, остават без площадки за едрогабаритни отпадъци.
Предвиденото в проекта за НПУО 20014-2020 изграждане
на нови депа или нови клетки не решава, а напротив, задълбочава проблема с
големия дял депонирани отпадъци в България.
Припомняме Ви, че Директива 2008/98/ЕО поставя на дъното в йерархията по
управление на отпадъците тяхното депониране. В този смисъл отново изтъкваме, че
е недопустимо изграждането на регионалните депа да бъде обвързано със
закриването на старите сметища, за което вече има заведено в Европейския съд
съдебно дело № 145/14
срещу България. По този начин не само се излагат на
сериозен риск здравето на хората, но и се позволява на кметовете на общините да
рекетират същите тези хора чрез двоен размер отчисления за депониране на стари
сметища, вместо да търсят алтернативни методи за обезвреждане.
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРЕПОРЪКИТЕ НА СДРУЖЕНИЕ „ЗА
ЗЕМЯТА”:
1. Да се преразгледат разрешенията (в
това число и с мълчаливо съгласие от страна на МОСВ) за депониране на сметища,
които не отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕО. Мотивът ни затова е
свързан с риска за здравето на хората, които живеят в районите на тези сметища
и заведеното съдебно дело от Европейската комисия за нарушение на
директивата.
2. Да се отмени ал.2 от пар. 4 в
Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 за условията и изискванията
за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за
оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, който обвързва спирането на
експлоатацията на старите сметища с въвеждането в експлоатация на регионалните
депа.
3. Да се въведат изменения в ЗУО и ЗМДТ,
които предоставят преференции на домакинствата и юридическите лица по отношение
на таксата битови отпадъци при условие, че се включат и участват в ефективно
действащи системи за разделно събиране на отпадъци.
4. Да се въведат законови възможности
контролът върху отпадъците на вход депо да бъде осъществяван от или съвместно с
граждански организации.
5. Да се въведе изменение в ЗМДТ,
отчисленията (екотаксата) за депониране на отпадъците да се калкулира в такса
битови отпадъци на база реалните количества депонирани отпадъци за предходната
година. Мотивът ни за това се основава на наблюденията ни, че общините не плащат
реалния размер и на време отчисленията за депониране на отпадъците. Като пример
ще ви посочим, че община Ямбол калкулира в такса битови отпадъци отчисления
върху 28 000 тона депонирани отпадъци, а реално по официални справки,
предоставени от общината в РИОСВ-Стара Загора, количествата надхвърлят
30-32 000 тона на година.
6. Да се предвидят законови възможности
и финансов ресурс за реализация на проекти от общини, фирми и НПО за изграждане
на пунктове за изкупуване на масово разпространени отпадъци, които да се
предават за рециклиране и оползотворяване.
7. Да се въведат изменения в ЗУО, които
да позволят на граждани и неправителствени организации да участват в
заседанията и пряко да контролират дейността на Регионалните сдружения за
управление на отпадъците. Сегашната забрана за това е в нарушение на Орхуската
конвенция, за което вече има изпратен и сигнал до Комитета по конвенцията.
8. В ЗУТ да се въведе задължение при
проектиране на нови многофамилни или производствени сгради да се предвидят
санитарни помещения за събиране на отпадъци с водоснабдяване за дезинфекция, а
към съществуващите да бъдат изградени пристройки с достъп единствено от
обитателите на сградата и служителите на сметосъбиращата фирма. За такива
сгради би следвало да има и преференции за такса битови отпадъци или данък
сгради, тъй като инвестират в опазването на околната среда и създават
възможност за ефективен контрол по вида на отпадъците, които ще отидат за депониране.
9. Критериите за начисляване на такса
битови отпадъци да бъдат изравнени за жилищни и нежилищни сгради и да се приложи изпитания в редица европейски
държави модел за плащане на таксата чрез закупуване на прозрачни биоразградими
торби от общината, които да позволяват контрол върху вида отпадъци, както от
страна на служителите на сметосъбиращата фирма, така и от самите граждани.
10. Да се изготви правилник или друг административен
акт, уреждащ регистрацията в МОСВ на граждански организации, които имат право
да налагат актове за административни нарушения по опазване на околната среда,
съгласно чл.169 от ЗООС (в сила от 2002 г.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар