ЕК вече започна наказателна процедура по отношение на незакритите депа за отпадъци като ямболското сметище.
Последните изменения, залегнали в договора от Лисабон на ЕС, подписан в края на 2007 г., дават много по-широки права на европейските граждани за участие в делата на общността. Една от знаковите нови възможности е отреденото право на гражданите да предлагат законодателни промени чрез петиция с поне 1 млн. подписа, получени от значителен брой страни членки.Това е значителна крачка напред към пряката демокрация, от която вече се ползват европейските граждани. Стотици петиции, засягащи решаването на проблеми в най-различни области на живота, са в ход. Една от тях се отнася до разширяване кръга на лицата, от които може да се търси наказателна отговорност за „престъпления срещу околната среда”. Сред поддръжниците на това искане е българската организация ДЕН /Движение с екологична насоченост/ от град Ямбол, Южна България.
Всичко започна през януари т. г., разказва за Радио България Дияна Бончева, член на УС на ДЕН.
Наши представители успяха да се запознаят с инициаторите на тази подписка през януари в Брюксел, когато беше разгледана петицията ни в Комисията по петициите на Европейския парламент. Нашата бе е свързана с многобройните нарушения във връзка с ямболското сметище и предстоящото изграждане на регионално депо.
Бъдещото ямболско регионално депо и настоящото сметище са вече брадясал проблем, който вероятно ще бъде решен от ЕС. В изпълнение директивата на ЕС за управление на отпадъците, България трябваше да изгради регионални депа от съвременен тип и да закрие препълнените вече градски сметища от открит тип. Предложеното обаче от властите място за изграждане на регионално депо край Ямбол срещна яростна съпротива на местните граждани, опасяващи се, че то ще замърси подпочвените и питейни води на града и района. Споровете продължават вече прекалено дълго и безплодно. А междувременно препълненото старо сметище продължава да функционира с всички рискове от това за околната среда.
Има ли друго възможно решение?
Има, разбира се, друг вариант, защото в крайна сметка в България вече cа изградени регионални депа, които отговарят на европейското законодателство. Такива са тези в Харманли, в Созопол, в Елхово, което е близо до Ямбол. Но община Ямбол отказва да води каквито и да е преговори с тези регионални депа за временно депониране, докато се изгради нашето. Сегашното сметище не само че замърсява околната среда и вреди на здравето ни, но сме принудени в Ямбол да плащаме двойно по-високи такси за смет.
Според договора за присъединяване към ЕС България бе задължена да изгради 56 регионални депа по най-нови екотехнологии предимно с европейско финансиране. Те трябваше да поемат обемите с битов боклук, изхвърлян на открито в 191 градски бунища, които трябваше да бъдат затворени, за да се преустанови замърсяването на въздуха, почвата и водите. Страната ни обаче изостава и в двете направления. ЕК вече започна наказателна процедура по отношение на незакритите сметища. Ако се стигне до санкции, ще ги плащат всички български граждани, а не преките виновници за неизпълнението на тези ангажименти, се възмущават природозащитниците. Защото в този и други случаи, свързани с щети върху околната среда и здравето на хората, на практика европейското законодателство не търси наказателна отговорност от съответните длъжностни лица, изпълняващи политиката в областта на околната среда. Такова е и основното искане в споменатата петиция на европейски граждани от много страни, която е в ход.
Разбира се, че ние подкрепяме тази европейска гражданска инициатива, защото реална европейска директива за инкриминизиране на всички престъпления срещу природата, извършени както от частни компании, така и от длъжностните лица, няма –казва г-жа Бончева. – В момента в нашето наказателно право има възможност за наказания само срещу фирмите. Но нямаме никаква възможност да заведем дела и да потърсим отговорност на хора като бившите министърки на околната среда Евдокия Манева, Нона Караджова и на всички онези, които буквално вредят на нашето здраве чрез престъпленията, които извършват върху околната среда. Давам пример с премахването на наредба 7 за задължителното отстояние между жилищни имоти и опасни производства в населените места. Това беше направено от Нона Караджова през 2011 г. И сега реално няма регламент в България, който да установява задължителни дистанции между опасните производства и жилищните сгради, както примерно тук в Ямбол искат да произвеждат хлор в жилищен район. Може да си представите каква ще бъде вредата за здравето на хората. Сега не можем да потърсим отговорност и на нито едно длъжностно лице за това, че се отказва закриването на старите сметища.
Г-жа Бончева добавя, че ако въпросната наредба за отстоянията на индустриални обекти от жилищни сгради не бъде отменена, ДЕН ще се обърне отново за санкция от страна на ЕК. Но защо трябва ние за всичко да плащаме – веднъж със здравето си, веднъж за финансовите санкции, пита тя.
Всяка година имаме 6000 нови болни от рак в България. Защо? Заради лошата околна среда. Заради това, че постоянно я замърсяваме, че не се извършват коректно процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и така се разрешават опасни производства до жилищата на гражданите. Всичко това просто бавно ни убива.
Подписката за търсене на наказателна отговорност от длъжностни лица за извършени от тях престъпления спрямо околната среда и здравето на хората е получила досега подкрепата на над 55 хил. европейски граждани. Остават ни още 120 дни и се надявам, че ще успеем да съберем нужните 1 млн. подписа за внасяне на петицията в Европейския парламент, казва Дияна Бончева от ДЕН, Ямбол.
Всичко започна през януари т. г., разказва за Радио България Дияна Бончева, член на УС на ДЕН.
Наши представители успяха да се запознаят с инициаторите на тази подписка през януари в Брюксел, когато беше разгледана петицията ни в Комисията по петициите на Европейския парламент. Нашата бе е свързана с многобройните нарушения във връзка с ямболското сметище и предстоящото изграждане на регионално депо.
Бъдещото ямболско регионално депо и настоящото сметище са вече брадясал проблем, който вероятно ще бъде решен от ЕС. В изпълнение директивата на ЕС за управление на отпадъците, България трябваше да изгради регионални депа от съвременен тип и да закрие препълнените вече градски сметища от открит тип. Предложеното обаче от властите място за изграждане на регионално депо край Ямбол срещна яростна съпротива на местните граждани, опасяващи се, че то ще замърси подпочвените и питейни води на града и района. Споровете продължават вече прекалено дълго и безплодно. А междувременно препълненото старо сметище продължава да функционира с всички рискове от това за околната среда.
Има ли друго възможно решение?
Има, разбира се, друг вариант, защото в крайна сметка в България вече cа изградени регионални депа, които отговарят на европейското законодателство. Такива са тези в Харманли, в Созопол, в Елхово, което е близо до Ямбол. Но община Ямбол отказва да води каквито и да е преговори с тези регионални депа за временно депониране, докато се изгради нашето. Сегашното сметище не само че замърсява околната среда и вреди на здравето ни, но сме принудени в Ямбол да плащаме двойно по-високи такси за смет.
Според договора за присъединяване към ЕС България бе задължена да изгради 56 регионални депа по най-нови екотехнологии предимно с европейско финансиране. Те трябваше да поемат обемите с битов боклук, изхвърлян на открито в 191 градски бунища, които трябваше да бъдат затворени, за да се преустанови замърсяването на въздуха, почвата и водите. Страната ни обаче изостава и в двете направления. ЕК вече започна наказателна процедура по отношение на незакритите сметища. Ако се стигне до санкции, ще ги плащат всички български граждани, а не преките виновници за неизпълнението на тези ангажименти, се възмущават природозащитниците. Защото в този и други случаи, свързани с щети върху околната среда и здравето на хората, на практика европейското законодателство не търси наказателна отговорност от съответните длъжностни лица, изпълняващи политиката в областта на околната среда. Такова е и основното искане в споменатата петиция на европейски граждани от много страни, която е в ход.
Разбира се, че ние подкрепяме тази европейска гражданска инициатива, защото реална европейска директива за инкриминизиране на всички престъпления срещу природата, извършени както от частни компании, така и от длъжностните лица, няма –казва г-жа Бончева. – В момента в нашето наказателно право има възможност за наказания само срещу фирмите. Но нямаме никаква възможност да заведем дела и да потърсим отговорност на хора като бившите министърки на околната среда Евдокия Манева, Нона Караджова и на всички онези, които буквално вредят на нашето здраве чрез престъпленията, които извършват върху околната среда. Давам пример с премахването на наредба 7 за задължителното отстояние между жилищни имоти и опасни производства в населените места. Това беше направено от Нона Караджова през 2011 г. И сега реално няма регламент в България, който да установява задължителни дистанции между опасните производства и жилищните сгради, както примерно тук в Ямбол искат да произвеждат хлор в жилищен район. Може да си представите каква ще бъде вредата за здравето на хората. Сега не можем да потърсим отговорност и на нито едно длъжностно лице за това, че се отказва закриването на старите сметища.
Г-жа Бончева добавя, че ако въпросната наредба за отстоянията на индустриални обекти от жилищни сгради не бъде отменена, ДЕН ще се обърне отново за санкция от страна на ЕК. Но защо трябва ние за всичко да плащаме – веднъж със здравето си, веднъж за финансовите санкции, пита тя.
Всяка година имаме 6000 нови болни от рак в България. Защо? Заради лошата околна среда. Заради това, че постоянно я замърсяваме, че не се извършват коректно процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и така се разрешават опасни производства до жилищата на гражданите. Всичко това просто бавно ни убива.
Подписката за търсене на наказателна отговорност от длъжностни лица за извършени от тях престъпления спрямо околната среда и здравето на хората е получила досега подкрепата на над 55 хил. европейски граждани. Остават ни още 120 дни и се надявам, че ще успеем да съберем нужните 1 млн. подписа за внасяне на петицията в Европейския парламент, казва Дияна Бончева от ДЕН, Ямбол.
Радио България, 23.09.2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар