Изх. № 20/20.02.2013 г.
ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В оставка
ДО Г-ЖА СОНЯ
БОЖИКОВА
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ПРИЕМНА”
АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
В оставка
гр. София, бул. „Дондуков” № 1
КОПИЕ:
ДО Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
МИНИСТЪР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
В оставка
ДО ЗАМ.-МИНИСТЪРА ПО ОКОЛНА СРЕДА
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА
ДО КОМИСИЯ ПО ПЕТИЦИИТЕ
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
Във връзка с петиция 1353/2011
ДО Г-Н ЯНЕЗ ПОТОЧНИК
КОМИСАР ПО ОКОЛНА СРЕДА
КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
Във връзка с жалба CHAP (2012) 03280
Г-Н ДЖОВАНИ КЕСЛЕР
ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА ОЛАФ
ОТНОСНО: Подвеждаща информация от
зам.-министър Евдокия Манева в писмо изх. № 03-00-639/11.02.2013 г. във връзка
със сигнал от г-н Димитър Димитров, председател на сдружение „Движение с
екологична насоченост”
УВАЖАЕМИ Г-Н
БОРИСОВ,
УВАЖАЕМА
Г-ЖО БОЖИКОВА,
Това е пореден, добронамерен, сигнал от наша страна за
представяна Ви умишлено подвеждаща информация от страна на Министерство на
околната среда и водите, конкретно на зам.-министър Евдокия Манева, по проблема
с незаконното старо сметище на община Ямбол и с проекта за регионално депо за
регион Ямбол.
И тъй като съзнаваме, че Вие не сте запознати в
пълнота с проблема, за разлика от г-жа Манева и г-жа Нона Караджова, които от
десетилетия съзнателно определят в ущърб на гражданите политиката на България в
сферата на околната среда, ще бъдем доста по-обстоятелствени във фактите.
Действащото нерегламентирано сметище на община Ямбол, което се намира в землище на община Тунджа, по-точно
селата Дражево и Хаджидимитрово, е изградено още през 1968 г. абсолютно
незаконно, с едноличното решение на тогавашната тоталитарна власт в България –
без оценка за въздействието върху околната среда, без зачитане на мнението на
пряко засегнатото население на двете села, без законно издадени строителни
разрешителни.
Това се потвърди и от близо двегодишната ни преписка с
българските държавни органи по строителен контрол. Единственият документ, който
община Ямбол до този момент е представила, е едно фалшиво строително разрешение. Казваме фалшиво, защото според
българското законодателство строителното разрешение се издава от главния
архитект на общината, на чиято територия се намира строителният обект. В
случая, това фалшиво строително разрешение е издадено от отдела за териториално
и селищно устройство в община Ямбол за сметището, което е на територия на друга
община – община Тунджа. Пак според българското законодателство, министерството
на регионалното развитие и благоустройството и органите на държавен строителен
контрол трябваше да разпоредят веднага затваряне и закриване на сметището –
както направиха с редица незаконни строежи по Черноморието, например. Но
отказват да го направят.
Органите на Министерството на здравеопазването и
Министерството на околната среда и водите също отказват да изпълнят закона.
Съгласно Наредба 7 на Министерството на здравеопазването за хигиенно-защитните
зони от 1992 г., това сметище трябваше да бъде затворено още през 1997 г.,
заради близостта си до населени места, зони за отдих и болнично заведение. По
настояване на настоящия министър по опазване на околната среда, с цел
гражданските и неправителствените организации да нямат законови основания да
противодействат на рискови за човешкото здраве и околната среда проекти, на 17
май 2011 г. наредбата за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната
среда беше отменена. При това доста подмолно, защото отмяната й беше прикрита в
промяна на Наредба № 36 за здравния контрол, без да се разгласят конкретните
намерения на МОСВ и МЗ предварително на населението, съгласно Закона за
нормативните актове. ЗОРЛЕМ РАЗБОЛЯВАМЕ ХОРАТА /6800 НОВИ БОЛНИ ОТ РАК САМО ЗА
ГОДИНА/, А ПОСЛЕ НЯМАМЕ ПАРИ И ЛЕКАРИ ДА ГИ ЛЕКУВАМЕ.
Евдокия
Манева и Нона Караджова са най-вредните представители на държавната
администрация за България и нейното население като цяло. И си позволяваме да ги
квалифицираме като такива заради безбройните нарушения на законодателството, които
допуснаха да бъдат извършени, както от възлови фигури в МОСВ, така и от техни
подчинени в РИОСВ. Точно затова от 31 октомври 2012 г. с подписка на граждански
и екологични организации от страната поискахме от Вас незабавното им
освобождаване.
И тъй като
Вие, г-н Борисов, носите пряка отговорност за връщането на двете във властта
през 2009 г., се обръщаме с искане към Вас за образуване на прокурорски
проверки срещу Манева и Караджова по подадените от нас и от другите екологични
организации сигнали, както и да им бъдат наложени съответните наказания за допуснатия
от тях Екоцид в България.
Точно Евдокия Манева и Нона Караджова са виновниците
за проблемите с изпълнението на Оперативна програма „Околна среда”, в частност
при нас Приоритетна ос 2 Подобряване и развитие на инфраструктурата за
третиране на отпадъци. Тези проблеми бяха предначертани още при договарянето за
условията по присъединяване към ЕС (през периода 27.06.2001 – 30.06.2003 г.) и
с приемането на Националната програма за управление на отпадъците 2009-2013 г.
без реално широко обществено обсъждане.
На 25.09.2002 г. /когато Евдокия Манева е зам.-председател
на Комисията по околната среда и водите в НС, а Нона Караджова директор на
дирекция „Стратегия, европейска интеграция и международно сътрудничество” в
МОСВ/ влиза в сила нов Закон за опазване на околната среда в изпълнение на
ангажиментите за транспониране в българското законодателство на Директива
90/313/ЕИО относно свободата на достъпа до информация за околната среда,
Директива 85/337/ЕЕС, допълнена и изменена с Директива 97/11/ЕС относно
оценката на въздействието на определени публични и частни проекти върху
околната среда, Директива 96/61/ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на
замърсяването, Директива 2001/42/ЕС за оценка на въздействието на определени
планове и програми върху околната среда, Директива 96/82/ЕС за контрол на
големите промишлени аварии, включващи опасни вещества. Въз основа на него, на
12.03.2003 г. с ПМС № 62 Министерският съвет приема Наредба за условията и реда
за издаване на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови
и експлоатацията на действащи промишлени инсталации и съоръжения. С изменението
й през 2005 г. се въвежда график за операторите на действащи инсталации и
съоръжения, които следва да подадат заявление за комплексно разрешително.
Определеният срок за депата, приемащи над 10 тона
отпадъци на денонощие или с общ капацитет над 25 000 тона, с изключение на
депата за инертни отпадъци, е от 01.10.2006 г. до 31.12.2006 г.
От регистъра за издадените, изменени, актуализирани и
неиздадени Комплексни разрешителни за периода 2004-2012 г. е видно, че
заявления за действащите си общински депа (а не за регионални) са подали 40
общини, в това число и община Ямбол (за депо в с. Хаджидимитрово, община
Тунджа). И всички, в това число и община Ямбол, са получили отказ от министъра
на околната среда и водите (през този период Джевдет Чакъров) за издаване на
Комплексни разрешителни, тъй като депата не отговарят на изискванията. С
решенията си за отказ министърът разпорежда дейността на депата да бъде
преустановена до 16.07.2009 г.
Срокът е установен в § 5 ал.4 т.1 от Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и
експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и
обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр. 83 от 2004 г.; доп., бр. 87 от 2007 г.) и
Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъците.
Член 15 на Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно
депонирането на отпадъците ясно регламентира кои съществуващи депа могат да
продължат да функционират след определената дата 16.07.2009 г. и при какви
условия.
В официално писмо до нас от декември 2012 г.
Европейската комисия ни уведомява, че през м.ноември 2012 г. е започнала
процедура за нарушение срещу България относно всички депа, неотговарящи на
европейското законодателство, включително и това в Ямбол. Според официалното
съобщение от ЕК, съгласно правото на ЕС депонирането на отпадъци следва да се
използва единствено като последна възможност и може да се извършва единствено
при условие, че са избегнати последиците за здравето на човека и околната
среда.
По данни на ЕК в момента в България продължават да
съществуват 124 сметища, които са в
нарушение на законодателството. Поради това Комисията изпрати мотивирано
становище (втори етап в производството за установяване на неизпълнение на
задължения), в което даде на страната ни два месеца за отговор. Ако не бъде
получен удовлетворителен отговор, Комисията може да предяви пред Съда на ЕС
иск срещу България.
Независимо от исканията на
ЕК, в писмо изх. № 48-00-979 от 08.11.2012 г. до сдружение „Движение с
екологична насоченост” зам.министърът Евдокия Манева заявява: „За общинското
депо за неопасни отпадъци на община Ямбол не е възможно да бъде
преустановена неговата експлоатация към настоящия момент, тъй като община
Ямбол няма друга алтернатива за обезвреждане на отпадъците, генерирани на нейна
територия...Депото предстои да бъде закрито и рекултивирано след въвеждане в
експлоатация на Регионалното депо за неопасни отпадъци-Ямбол”. МАНЕВА ГОВОРИ
КАТО ФИНАНСИСТ НА ОБЩИНА ЯМБОЛ, А НЕ КАТО ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ЕКОЛОГИЯТА.
Това категорично не е вярно! Проектът за рекултивация
на старото сметище не трябва да се разглежда общо с проекта за изграждане на
регионално депо. Крайният срок за закриването на това сметище беше 16.07.2009
г. И основният мотив за това е опазването на здравето на хората и на околната
среда.
Не напразно РИОСВ-Стара Загора отказваше да бъдат
направени изпитвания на инфилтрата и подземните води около обектите край това
сметище. Трябваше да пуснем сигнал до Окръжна прокуратура-Ямбол, че
директорката на инспекцията Пенка Начева /не по-малко вредна за природата в
Югоизточна България от началничките си Манева и Караджова/ да разпореди
извършването на тези проби /с цел да се спаси от конкретно обвинение за
бездействие и неизпълнение на министерска заповед, разбира се/. От нея също ще
търсим лична отговорност.
Протоколите от пробите от инфилтрата бяха щателно
укривани от нас. В крайна сметка – по съвсем легален начин – чрез заявления по
ЗДОИ до различни инстанции, успяхме да ги получим чрез Изпълнителна агенция по
околна среда /след като бяхме поискали оставката и на директорката на ИАОС Ваня
Григорова/.
Този инфилтрат с превишено съдържание на арсен, цинк,
флуориди, фосфор, хлориди и др. опасни вещества, се излива свободно в дерето до
депото, което се използва за паша на животни. След нашия сигнал до Окръжна
прокуратура, отново с цел да се избави от наказателна отговорност, директорката
на РИОСВ-Стара Загора наложи акт на кмета на община Ямбол за ремонт на
инфелтриращата система. Сам знаете
доколко кметът на община Ямбол се плаши от административни актове, когато му висят обвинения с наказателна отговорност
по други въпроси. Ремонтът все още не е направен, но и Пенка Начева, Евдокия
Манева и Нона Караджова не предприемат никакви мерки. Пак с тяхно знание, в
нарушение на българското и европейското законодателство, се допуска незаконно
надграждане на диги /с мълчаливото съгласие на местните представители на РОНСК/
и продължаване на депонирането на отпадъци, в това число и опасни, тъй като
сметището е разграден двор и достъпът до него е свободен от всички страни.
Министерството на околната среда и водите извършва
буквален рекет върху нас – данъкоплатците, чрез общините. Сегашната ситуация е
такава – пари, при това само за изготвяне на проект за рекултивация на старото
сметище край Ямбол, а не за същинската му рекултивация, ще бъдат отпуснати,
само, ако допуснем да бъдат отпуснати пари за разширяване на това сметище в
регионално депо. Това де факто означава, че МОСВ и община Ямбол предвиждат
съвсем съзнателно експлоатацията на това опасно за здравето на хората и за
околната среда сметище да продължи най-малко още 2 години, след което
неизвестно за какъв период от време ще се чака да започне и неговата
рекултивация.
Не е вярно и че Ямбол няма алтернатива за депониране.
Вие като кмет на София също бяхте изправен пред подобен проблем преди години и
намерихте решение. Ще ви припомним, че със средства на Европейския съюз през
периода 2002-2012 г. са изградени и въведени в експлоатация около 10-ина
регионални депа, едно от които – това в Елхово е на отстояние 30 километра от
Ямбол, други две – в Харманли и Созопол, са на отстояние – 130-160 км. Говорим
просто за нежелание на МОСВ и неговите териториални структури да изпълнят
своите законови задължения и да защитят здравето и живота на хората като
закрият нерегламентираните сметища. Същевременно по този начин умишлено
гражданите се натоварват и с по-високи данъци – знаете, че съгласно решение на
МС, таксата за депониране на депа, които не отговарят на законодателството, е
тройно по-висока, отколкото за регламентираните регионални депа.
За проект за рекултивация на ямболското сметище от
МОСВ и община Ямбол започнаха официално да говорят едва през 2011 г. вследствие
на силния граждански отпор по реализация на проект за разширяване на това депо.
Макар, че проектът трябваше да бъде изготвен още преди 2009 г. с държавно
финансиране, съгласно поетите ангажименти на България по договора си за присъединяване
към ЕС. Все още този проект не е изготвен.
Вторият въпрос, по който изчерпахме всички възможни
действия в страната си и по тази причина пак бяхме принудени да се обърнем към Европейската
комисия и Комисията по петиции, е предвиденото разширение на това депо върху
допълнителни 50 хектара.
И тук проблемът отново не е свързан със симптома „не в
моя двор”, както от МОСВ се опитват да ни опровергават. Става въпрос за компрометирано използване на средства на
Европейския съюз, за нарушаване на директивите за депониране на отпадъците и оценка за
въздействието върху околната среда.
Преди старта на преговорите на България за членство в
Европейския съюз, общините Ямбол, Нова Загора, Сливен и Тунджа бяха направили
сдружение за изграждане на завод за отпадъци и регионално депо на територия на
община Сливен, в района на гр. Кермен. През 2005 г. – две години след затваряне
на преговорна глава 22 „Околна среда”, чрез заплаха, че ще бъдат лишени от
държавно финансиране, тези общини бяха принудени от МОСВ да променят
местоположението на регионалното депо - в селата Хаджидимитрово и Дражево, на
територията на община Тунджа. Без да са извършвани обстойни проучвания на
наложената от МОСВ площадка, без да са разглеждани алтернативни площадки, без
да е правен количествен и морфологичен анализ на отпадъците за 5-те общини, без
да са извършвани и обществени обсъждания.
През 2001 г., според твърдения на МОСВ, е реализиран
проект "Национална програма за намаляване опасността от депата и старите
замърсявания с отпадъци", финансиран от Правителството на ФРГ чрез
Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) и изпълняван от
немската фирма C&E Consulting und Engineering GmbH и българската
„БТ-Инженеринг” в партньорство с Изпълнителна агенция „Околна среда”. В рамките
на този проект, пак според недоказани
твърдения на МОСВ, са обследвани и оценени 59 депа, които обслужват
населените места с население над 20 000 жители.
Пак от МОСВ твърдят, че според Програмата за прилагане на Директива 1999/31/ЕС за
депониране на отпадъците, при извършено проучване по време на втория
етап на проект “Национална програма за намаляване опасността от депата и
старите замърсявания с отпадъци”” с изпълнители C&E Consulting und
Engineering GmbH и “БТ-Инженеринг”, въз основа на въпросници, предоставени и
разпространени от МОСВ, са постъпили предложения от общинските администрации за
регионално коопериране и изграждане на 51 депа за отпадъци, които да осигурят
обслужването на цялото население в страната.
Докладите
от двата етапа на проект “Национална програма за намаляване опасността от
депата и старите замърсявания с отпадъци”” с изпълнители C&E Consulting und
Engineering GmbH и “БТ-Инженеринг” не е публикуван и разгласен сред
обществеността и до този момент.
През периода 2001-2002 г., когато се твърди, че
е извършвано проучването от МОСВ, C&E Consulting und Engineering GmbH и
“БТ-Инженеринг”, единственият начин гражданите да получат документи и
информация е чрез новоприетия в България Закон за достъп до обществена
информация (обн. ДВ. бр.55 от 7 юли 2000 г.). За да
подадат заявление по ЗДОИ, обаче, гражданите би трябвало поне да бъдат
известени, че има подготвена информация, която пряко засяга техните интереси.
Информационната система за правна информация на Министерския съвет, в която са
публикувани решенията на правителството, бе създадена през 2009 г. Първият
електронен сайт на Министерство на околната среда и водите е създаден през 2005
г. Няма данни докладът да е публикуван в печатни медии, чрез които гражданите
да се информират за предвижданите промени.
Наша проверка установи, че от общинските
администрации в Ямбол и Стара Загора, например, към периода на проучването
2001-2002 г. не са подавали искания общинските депа да бъдат разширени в
регионални. Потвърждение за това е изказване на общинската съветничка Николина
Хаджигеоргиева (кмет на община Ямбол през периода 1995-2003 г.) на извънредно
заседание на Общински съвет – Ямбол на 20.05.2005 г.: „Община Ямбол има собствено депо само за града, което се финансира от
бюджетни средства, т.е. не се финансира от МОСВ. Така, че такъв въпрос за
извиване на ръце не трябва да има. Технологията за изграждането на нашето депо
включва и общински бюджетни средства... Въпросът ми е, кой вписа в програмата
нашето депо да стане регионално и ни прикачиха и другите общини? Другият ми
въпрос е, какви са ангажиментите на министерството? Аз предлагам следното
проекторешение: „Да се изготви съвместен протокол със зам. министъра на МОСВ и
се поемат ангажиментите на министерството и Община Ямбол.”... Мен ме смущава
това, че нашето сметище е близо до новата магистрала, и понеже дигата няма
необходимата височина, отпадъците са и около сметището. Затова не е
безразлично, кое, кога ще става.”
Финансирането на проектите по процедура
BG161РO005/08/2.30/01/03 Техническа помощ за подготовка на инвестиционни
проекти на приоритетна ос 2 на ОП “Околна среда 2007-2013”, също потвърждава,
че не е извършвано обстойно обследване на депата в България през периода
2001-2002 г. Към дейностите по проект № 58231-С005 “Интегрирано управление на
отпадъците в регион Хасково” са включени анализ и оценка на риска на депата за
битови отпадъци в общините Хасково, Димитровград и Минерални бани, извършвани
отново от „БТ-Инженеринг” (един от изпълнителите на проекта “Национална
програма за намаляване опасността от депата и старите замърсявания с
отпадъци””). Това поставя под съмнение и
двукратно използване на суми от „БТ-инженеринг” за едни и същи дейности.
Изпълнителна агенция „Околна среда” също е
получила още едно финансиране за оценка на риска от старите сметища - през 2009
г. по линия на Финансовия механизъм
на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) по проект BG0036 „За по-добра околна среда –
Проучване и прогнозиране на потенциалното замърсяване на околната среда от
депата за отпадъци”. Според информацията в изготвения по проекта
електронен сайт http://eea.government.bg/waste/bg/short-description,
са проучвани депата, разположени в землищата на Християново/ Богомилово (Стара
Загора), Горна Оряховица, Бучино (Благоевград), Богдан (Добрич) и Белене. От
обявлението за възложена обществена поръчка по проекта става ясно, че договорът
за проучването е възложен на чешката фирма „Деконта”АД и е на стойност
194 834 лв.
На действащите към момента на преговорите и приемането
на България за член на ЕС Национална програма за управление на отпадъците 1999
– 2002 г., приета на основание Закона за ограничаване на вредното въздействие
на отпадъците върху околната среда (отм. със Закона за управление на отпадъците
ДВ бр.86/2003) и Национална програма за управление на отпадъците 2003-2007
(чието действие е удължено и за 2008 г. с Решение на МС от 13.02.2008 г.) не е
извършвана стратегическа екологична оценка и не е подлагана на обществено
обсъждане.
Законът за опазване на околната среда (ДВ. 91/2002 г.)
предвижда екологична оценка на програми и планове да започне от 01.07.2004 г.,
а Законът за управление на отпадъците (ДВ. 86/2003 г.) изисква Националната
програма за управление на дейностите по отпадъците да премине такава екологична
оценка. Стратегическата екологичната оценка би трябвало да отчете именно
ползите и щетите на всички алтернативи на управлението на отпадъците, а също
така да премине обществено обсъждане. Тази оценка например можеше да
направи равносметка правилно ли са избрани площадките за 57-те регионални депа
в България, имайки предвид количеството генерирани отпадъци на глава от
населението, гъстотата на населението, релефа, морфологичния състав на
отпадъците, предвижданията за компостиране, рециклиране и оползотворяване на
отпадъците; съответно какъв трябва да бъде техният капацитет и какви да бъдат
изискванията при избор на площадки.
Няма данни на обществено обсъждане да е
предлагана и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците
2009-2013, която е съгласувана със становище по екологична оценка № 3-4 от
05.12.2008 г. на министъра на околната среда и водите и утвърдена с Решение на
Министерския съвет № 1 от 09.01.2009 г. Въпреки това, в посоченото становище по
екологична оценка № 3-4 от 05.12.2008 г. министърът на околната среда и водите
поставя изрично условие към цялостното наблюдение на НПУДО да се предвидят и
следните индикатори (в съответствие с индикаторите по Приоритет 2 на Оперативна
програма „Околна среда 2007-2013”, изискани със становище по екологична оценка
№ 1-1/2007). В становище по ЕО № 1-1/2007, с което на 21.02.2007 г. е
съгласувана Оперативна програма „Околна среда”, за проектите по Приоритетна ос
2 са заложени задължителните мерки:
1. Проектите да се одобряват само след
положително становище за ОВОС и при съобразяване с препоръките на извършените
оценки;
2.
Местоположението на обектите да бъде подходящо определено с оглед разстояния до
населени места и други обекти, подлежащи на здравна защита, територии с
екологично значение, ползи, разходи;
3. При проектиране на обектите да се вземат
предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони,
както и на всички защитени по реда на специален закон територии;
4. При изготвяне на проекти за депа за отпадъци
да се обследва възможността изграждане на съоръжения за предварително третиране
преди депониране, с оглед на възможностите за тяхното оползотворяване.
Оттук, както и от Директиви 1999/31/ЕО относно
депонирането на отпадъците, Директива 85/337/ЕИО относно оценката на
въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда,
Директива 90/313/ЕИО относно свободата на достъпа до информация за околната
среда, по които България пое ангажименти още при отварянето на Преговорна глава
22 Околна среда през 2001 г., следва, че дори и Министерството на околната среда
и водите да е разпределило регионите за изграждането на регионални депа, не е
възможно то да наложи чрез диктатура избора на площадка за определените 51
регионални депа.
Само, че точно обратното се получи в България,
което е причина и за десетки съдебни дела срещу МОСВ от граждански инициативни
комитети и неправителствени организации и до този момент.
Конкретно за Ямбол.
На 29.02.2008 г. във в. „24 часа” излиза съобщение за
издадено Решение № 189-Н0-И0-А0/2008 г. на МОСВ за неиздаване на КР за депо за
неопасни отпадъци на община Сливен в село Сотиря.
На 20.06.2008 г. са обявени Решение
218-Н0-И0-А0/2008г. за отказ да бъде издадено КР за общинско депо на община
Нова Загора и Решение № 229-Н0-И0-А0/2008г. за отказ да бъде издадено КР за
общинско депо на община Ямбол, Хаджидимитрово.
Преди това - на 16.05.2008 г. е обявено Решение №
225-Н0/2008г. за издаване на Комплексно разрешително на името на община Ямбол
за Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол,
Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа – в землището на село Хаджидимитрово,
община Тунджа.
По заведените във ВАС дела /пред тричленен и петчленен
състав/ от Димитър Вълев Димитров /председател на сдружение „ДЕН”/ се
установява, че община Ямбол никога не е
подавала заявление за издаване на Комплексно разрешително за регионално депо.
Няма и извършвана процедура по ОВОС за
регионално депо. Приложеният към документацията на Комплексното
разрешително ОВОС е от 2002 г. само за община Ямбол и само за градските
отпадъци. По тази причина, още през 2007 г. – преди издаването на КР, срещу
намерението на МОСВ да подмени инвестиционното предложение, възразяват
кметовете на общините Ямбол, Тунджа и Сливен, както и граждански организации.
Извършената през 2002 г. ОВОС за градското сметище е
загубила своята правна стойност от 2010 г., но МОСВ продължава да я тиражира и
прилага като основен документ по проекта за изграждане на регионално депо.
Самият проект е изготвен при допускане на редица нарушения – използване на
неверни данни за количествата отпадъци и карти за местонахождението на
съществуващи жилищни сгради около площадката на депото, нелегитимни решения на
Общински съвет – Ямбол, незаконосъобразно издадено строително разрешение и
Комплексно разрешително, неизвършване на проучване на алтернативни площадки...
За извършването на тези проучвания, по Процедура: BG161PO005-2.0.01 Техническа
помощ за подготовка на инвестиционни проекти по Приоритетна ос 2 на оперативна
програма „Околна среда 2007-2013 г. са отпуснати 1 252 080 лв., от които
за период от 2 години община Ямбол успява да усвои само 411 173 лв. Извън
това, заради нарушения по ЗОП, Управляващият орган на ОПОС й налага санкция, с
което намаля сумата на 367 418 лв.
Пикантна подробност по случая е, че предпроектните
„проучвания” са извършвани от познатата ни от изпълнения през 2001-2002 г.
проект на ИАОС “Национална програма за намаляване опасността от депата и
старите замърсявания с отпадъци”” фирма „БТ-Инженеринг” и близките до нея по
собственици „ЕРС-КОС” и „Алара-2000”. Зад всички тях стои Ботьо Трендафилов
Табаков – представител на Българската минно-геоложка компания в Комитета за
наблюдение по ОПОС до лятото на 2012 г. Проверка на Комисията за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси потвърди сигнал на
сдружение „Движение с екологична насоченост”, че синът му Денис Табаков, който
е бил управител на „ЕРС-КОС” по време на изпълнението на проекта за техническа
помощ на община Ямбол, е назначен от 01.06.2012 г. в МОСВ и по-конкретно – в
дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда” – междинно звено по
„ОПОС”. Самата Нона Караджова е работила в екип с Ботьо Табаков и Борислав
Тафраджийски през 2008 г. като водещ експерт по проекта „Интегрирано управление
на водите от р. Басейн, р.Струма/Стримон“ към Консорциум „СКГ-КЛУБ 2000-БТИ-ББИТ”.
Гражданските инициативни комитети и неправителствените
организации, обявили се против изграждането на регионално депо в землището на
село Хаджидимитрово разкриха и икономически интереси на бившия работодател на
директора на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната
среда Галина Симеонова. През периода 2006 до декември 2009 г. Галина Симеонова
е изпълнявала консултантски услуги по силата на граждански договори към
„Екопласт 2000” и „Екопласт Файбър” - дъщерни дружества на „Екобулпак”. Самото
дружество „Екобулпак” купува терени около нерегламентираното общинско сметище
на община Ямбол в землището на село Хаджидимитрово още през 2006 г. Няколко
месеца по рано, на цитираното по-горе извънредно заседание на Общински съвет-Ямбол
по повод проблемите с депото, общинският съветник Атанас Карамарков заявява: „...има готова фирма, която да изгради
сепариращата линия, и ние, петте общини поставяйки изискването да бъде разделно
събирането на отпадъците принуждаваме някой да извърши тази дейност. Пак
повтарям кандидати има. Инвеститорът,
който е от Ямбол има терен, собствен с около 4-5 дка площ и заяви, че има
намерение да изгради сепарираща линия. За да се случи това ние трябва да
направим няколко неща. Първо регионалното депо да бъде там, където е нашето
сметище”.
Сепариращата инсталация на „Екобулпак” е открита
официално на 02.07.2009 г. За нея не е извършван ОВОС. По време на откриването
й не е била и узаконена по Закона за устройство на територията –
удостоверенията за въвеждане в експлоатация на сградите са с дата 25.01.2010 г.
В момента „Екобулпак” разширява дейността си чрез друга дъщерна фирма „Сорт
комерс” - с изграждане на инсталация за каталитична вакуум пиролиза, за която
директорът на РИОСВ-Стара Загора Пенка Начева издава Решение № СЗ-82-ПР/2010 г.
да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка на
съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони, независимо, че
в представеното й инвестиционно намерение е записано, че в инсталацията ще се
горят автомобилни гуми и ще се произвежда биодизел. Мотивите са, че „обемът и
мащабността на инвестиционното предложение не са големи и реализацията му ще
окаже незначително въздействие върху околната среда. Предложената за
разглеждане площадка се намира в силно урбанизиран район в близост до
Регионалното депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол и е отредена с ПУП „за
производствено-складова дейност”. Сам можете да изискате преписката и да се
уверите в нашите твърдения.
След реакцията на „Движение с екологична насоченост”
от „Сорт-комерс” са променили инвестиционното си намерение, като са изключили
горенето на автомобилни гуми. Пред представители на сдружението, обаче,
директорът на фирмата Ваня Атанасова не крие предупрежденията на експерти, че тази инсталация е потенциална бомба и би
нанесла непоправими вреди на околността при авариен взрив. Опасността се
увеличава и от близостта на действащата кариера за добив на строителни
материали. От използваните досега при минно-добивната дейност взривове с
количества между 35 и 39 бр. тротилови пресовки и 2900 – 7700 кг анфовекс (по
официални данни на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов) са нарушени
както земеделски площи, така и близките жилищни сгради и постройките на
„Екобулпак”.
Сигнал за обвързаността на проекта за Регионално депо
– Ямбол с бивши работодатели на министъра на околната среда и директора на
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е
изпратен и до Европейската комисия и Комисията по петициите към ЕП.
Европейската комисия е открила процедура по разследване на изпълнението на
съответните екологични процедури, включително техническата конфигурация на
проекта и неговия капацитет.
На 21 януари 2013 г. в Комисията по петициите към ЕП беше
разгледана нашата петиция за нарушаване на основни човешки права в следствие на
неизпълнението на Директива 1999/31/ЕО
относно депонирането на отпадъците за закриване на нерегламентираното общинско
сметище на община Ямбол в землището на село Хаджидимитрово до 16.07.2009 г. и
незаконосъобразното разширяване на обекта в Регионално депо.
Тогава, представителката на Европейската комисия
заяви, че от отговора на МОСВ става ясно, че проектът за регионално депо –
Ямбол е замразен, тоест няма финансиране. Ако беше вярно това, защо тогава
община Ямбол обявява обществени поръчки за избор на изпълнители и конкурси за
избор на екип по проекта?
От ИСУН става ясно, че договорът за финансирането на
този проект е подписан на 17.10.2012 г., въпреки, че все още не са приключили
съдебните процедури по обжалването на незаконосъобразно издадени актове от
МОСВ, РИОСВ-Стара Загора и Общински съвет-Ямбол, както и проверката на
Европейската комисия и Комисията по петициите към ЕП. Стойността му е 31 324
461 лв., от които 29 389 564 лв. са от Европейския фонд за регионално
развитие.
За този проект и до ден-днешен няма приключила
процедура по ОВОС. Както вече посочихме Решение № 10-2/2002 г. /което вече е
загубило правна стойност/ е по проект за градското сметище, а не за регионално
депо.
След приключване на проекта за техническа помощ на
община Ямбол, през декември 2011 г. беше организирано обществено обсъждане на
ОВОС за разширяване на клетка 2, изграждане на клетки 3 и 4, инсталации за
рециклиране, сепариране и компостиране. Срещу доклада, изготвен от бургаското
дружество „ВАНГ” категорично възразиха кметът на община Тунджа, „Движение с
екологична насоченост”, граждански инициативни комитети от Дражево и
Хаджидимитрово, тъй като се основава на неверни данни за количествата отпадъци,
генерирани от 5-те общини, не са извършени подробни проучвания и не са
разгледани алтернативни площадки. В следствие на това община Ямбол подаде
искане за прекратяване на процедурата за ОВОС.
Внесеният през август 2012 г. проект по процедура
BG161PO005-2.0.08 "Изграждане на регионални системи за управление на
отпадъците в региони Борово (обл. Русе), Варна, В. Търново, Габрово, Добрич,
Костенец, Левски (Никопол), Луковит, Панагюрище, Плевен, Разлог, Ст. Загора,
Ямбол" обаче не беше оттеглен, а само редактиран със съдействието на
служители на МОСВ. Самата Нона Караджова извика кметовете на 5-те общини в
София през януари 2012 г.
От проекта отпаднаха инсталациите за сепариране,
рециклиране и компостиране – както е ясно, в този район вече има частна
сепарираща инсталация и се изгражда частна инсталация за каталитична
вакуум-пиролиза на „Екобулпак”. Предвидено е финансирането на изграждането на
Клетка 1 (на 3 м от постоянно обитаван жилищен имот, в близост до каптирани
водоизточници и до 9 надгробни могили, обявени за паметници на културата с
национално значение с Решение на Министерския съвет от 1962 г.). В проекта е
включено и закупуването на контейнери за разделно сметосъбиране и автомобили от
5-те общини (макар, че всички те имат договори за разделно сметосъбиране с „Екобулпак”,
а по думите на кмета на община Ямбол на това дружество ще бъде предоставена и
дейността за сепариране на отпадъците).
И е избрано
същото място – удобно за инсталациите на „Екобулпак”, въпреки риска за здравето
на хората от околните жилища, от унищожаване на паметници на културата от
национално значение, от замърсяването на водоизточниците.
Единственото добро нещо в проекта, постигнато в
следствие на силния граждански натиск, е намерението да се изготвят проекти за
рекултивация на нерегламентираните сметища.
На 21 януари 2013 г. нашата петиция не беше затворена.
Напротив! Европейската комисия и Комисията по петиции ще продължат да
наблюдават ямболското сметище;
Членове на Комисията по петиции от всички
парламентарно представени политически групи в Европейския парламент са
единодушни, че в България е налице
трайна повторяемост на нарушенията на европейското законодателство по отношение
на управлението на отпадъци.
През 2011 г. представители от Комисията по петиции
бяха на мисия в България във връзка със сметището в Суходол. Днес,
ръководителят на тази мисия, Маргрет Аукен и Виктор Бощинару – също участвал в
мисията, са категорични – нещата в България не са се променили. Министърът на
околната среда и водите е заявила, че българското правителство е силно
ангажирано с ефективното прилагане на европейското законодателство и
по-специално с оценката за въздействие върху околната среда при инвестиционни
проекти. По думите на Виктор Бощинару, случаят с Ямбол илюстрира една пристрастност по прилагането на
законодателството за ОВОС. Налице е
години наред лошо прилагане на законодателството, корупция, или поне съмнения
за корупция и големи щети върху околната среда, най-вече върху подпочвените
води, които са от изключителна важност за населените места.
Пред нас г-жа Мария Габриел, с която също проведохме
среща в Брюксел, не скри разочарованието си от МОСВ, че не са й изпратили
поискана информация за депото в Ямбол с цел нейното пълноценно участие в
Комисията по петициите и защита интересите на България.
Илияна Йотова, член на Комисията по петиции, заяви, че
дори по твърдения на МОСВ инвестиционният проект да е спрян, то няма гаранции
до кога. Още повече, напълно е възможно да се появи нов инвеститор, който
отново ще бъде в нарушение на европейските и национални закони.
Антоанета Ризова-Калапиш от ГД „Околна среда” е
категорична, че Европейската комисия предприема действия всяко регионално депо,
което се изгражда с европейско съфинансиране, да отговаря на европейското и
българското законодателство. Депото в Ямбол /както впрочем и депата в Разлог,
Самоков, Стара Загора и на много други места/ не отговарят на европейското и
българското законодателство. Най-вече поради липса /или фалшифициране/ на
оценка за въздействие върху околната среда.
Виктор Бощинару обърна внимание на това, че през 2013
г. в ЕП ще бъде приета новата многогодишна финансова рамка, в която ще залегнат
нови, много строги правила за проекти с европейско съфинансиране. Задължително
е средствата в Европа да не се разходват ненужно и незаконосъобразно.
Маргрет Аукен даде много висока оценка на сдружение
„Движение с екологична насоченост” по отношение на гражданските инициативи до
този момент за проекта за ямболското регионално депо. По нейните думи, това е
гаранция, че гражданското общество в България вече се е активизирало.
Самите ние се опитахме да защитим собствените си
интереси, но и интересите на България. Защото ние не искаме България да бъде
лишавана от европейски средства. Не искаме на България да се налагат финансови
корекции по проекти. Не искаме името на България да се свързва с корупция във
властта, кражба на пари и Екоцид.
Ние не искаме и регион Ямбол да губи парите за
регионалното депо. Искаме това регионално депо да бъде изградено при спазване
на всички европейски и български закони. Това означава спешно да се извършат
проучвания за нови площадки и да се изработи нов проект, като се договори и
удължаване на срока за финансирането. Подобни примери вече има в България с
проектите по ИСПА – за всички регионални депа по ИСПА се наложи препроектиране,
заради неизрядно извършени предпроектни проучвания. И санкциите по тези проекти
са налице.
Европейските проекти изискват устойчивост и
удовлетвореност на потребителите /населението/. По втория критерий този проект
издиша още в самото начало. Издиша и по първия, защото Клетка 1 по Комплексното
разрешително е изчислена само на база отпадъците на град Ямбол, тоест при
експлоатацията й като регионално депо ще бъде запълнена не за 6 години, а само
за година и половина. Едва ли европейците ще са съгласни да се изхарчат 15 млн.
евро за такъв неустойчив проект.
Нашето сдружение „ДЕН” има капацитета – членовете ни
са архитекти, конструктори, доктори, юристи, предприемачи, журналисти... Готови
сме да съдействаме на общините и компетентните органи за по-бързо извършване на
проучванията и съответните процедури за избор на нова площадка за регионалното
депо, която да не оказва вредно въздействие върху хората и околната среда.
Г-н Борисов, на пресконференцията си на 19 февруари
заявихте, че не сте отказвал среща с нито една от протестиращите организации.
Вероятно и това писмо няма да стигне до Вас пряко, а ще бъде прочетено само от
Вашите подчинени и препратено в МОСВ.
На 18 февруари 2013 г., след дълги настоявания от
нашата страна, имахме насрочена среща с г-н Томислав Дончев. По обясними
причини тя не се осъществи пряко с него. На срещата присъства началничката на
кабинета на г-н Дончев и зам.-министъра по околната среда Ивелина Василева.
Дори тя беше изненада неприятно от реалните факти /а не подвеждащите, които Ви
представят и на Вас/.
Дори и
парламентът да приеме Вашата оставка, то се надяваме да поемете своята
отговорност и да предизвикате исканите от нас проверки срещу Евдокия Манева и
Нона Караджова като длъжностни лица, виновни за наложените Екоцид и диктатура
върху човешкото здраве в България. Както и да не допуснете двете повече да се
допрат до властта. Защото Караджова и Манева са ОСОБЕНО виновни за срива на
доверието към Вашето управление, ВРЕДНИ СА ЗА БЪЛГАРИЯ!
С
уважение:
Димитър
Вълев Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар